Незабавно конвертирайте числа между десетична, двоична, осмична и шестнадесетична бройна система с поддръжка на допълнителен код.
Валиден диапазон (със знак): -128 – 127
Конверторът на двоични числа преобразува числа между позиционни бройни системи, използвани в вътрешните операции на компютрите. Четирите най-широко използвани основи са: десетична (основа 10), двоична (основа 2), осмична (основа 8) и шестнадесетична (основа 16). Познаването на тези системи е основно в компютърните науки, цифровата електроника и системното програмиране.
В България оператори като Vivacom и A1 България управляват блокове IPv4 адреси в двоичен формат. Кирилската буква 'Ш' (Unicode U+0428 = 1064, 0x0428 hex) и 'Ж' (U+0416 = 1046, 0x0416) са важни при анализ на кодирания за текст. ЕГН — Единен граждански номер на България — е 10-цифрен идентификатор; разбирането на двоичните диапазони помага при проектиране на полета в бази данни.
Стойността на число в произволна позиционна система е сумата от всяка цифра, умножена по основата, повдигната на степен, съответстваща на позицията на цифрата, броена от нула отдясно.
Допълнителният код (двоичен) представя отрицателни цели числа: инвертират се всички битове и се добавя 1. Това позволява използването на едни и същи схеми за събиране за положителни и отрицателни числа.
Кирилицата 'Ш' в Unicode е U+0428 = 1064 десетично и 0x0428 шестнадесетично. Разбирането на Unicode кодови точки за кирилски букви е важно при отстраняване на проблеми с кодирането на текст в системи, поддържащи български.
Стандартна маска на подмрежа 255.255.255.0 означава, че първите 24 бита идентифицират мрежата. Двоично: 1111 1111.1111 1111.1111 1111.0000 0000. CIDR нотацията /24 посочва тези 24 бита, зададени на 1.
Порт 80 = 0101 0000 двоично (8 бита) и 0x50 шестнадесетично. Български мрежови администратори използват шестнадесетични означения на портовете в правилата на защитните стени и при анализ на протоколи.
10-значният ЕГН (0–9999999999) при конвертиране в двоично изисква до 34 бита. Разбирането на двоичните диапазони помага при проектиране на бази данни с правилна ширина в битове.
Въведете или поставете число в произволно от четирите полета (десетично, двоично, осмично или шестнадесетично).
Изберете подходяща ширина в битове за вашия контекст (8 бита за байт, 32 бита за типично цяло число).
Инструментът проверява валидността на входа спрямо избраната основа и диапазона със знак.
Десетичният еквивалент се изчислява и едновременно се изразява във всички останали основи.
Отрицателните десетични числа се показват като допълнителен код за избраната ширина в битове с съответните осмични и шестнадесетични стойности.
Транзисторите имат две стабилни състояния (включено/изключено), естествено съответстващи на 1 и 0. Десет стабилни нива на напрежение за всяка десетична цифра би направило схемите много по-сложни.
Допълнителният код кодира отрицателни цели числа: инвертират се всички битове и се добавя 1. Едни и същи схеми за събиране работят за двата типа числа, опростявайки проектирането на процесора.
Групирайте битовете в групи от 4 от дясно наляво, допълнени с нули при нужда. Всяка група от 4 бита съответства на една шестнадесетична цифра: 0000=0, …, 1010=A, 1111=F.
Беззнаково: всички битове представят величина (от 0 до 2ⁿ−1). Знаково (допълнителен код): най-значимият бит показва знака, диапазон от −2ⁿ⁻¹ до 2ⁿ⁻¹−1.
Байтът винаги съответства точно на два шестнадесетични символа — много по-компактно от дълги двоични низове. Адресите на паметта, кодовете на цветовете и битовите маски стандартно се записват в шестнадесетичен формат.
Ширината в битове (8, 16, 32 …) определя диапазона със знак. 8 бита: −128 – 127; 32 бита: −2 147 483 648 – 2 147 483 647.